11 июн. 2010 г., 19:42

Магистратска жалба 

  Поэзия » Юмористическая
578 0 14

Дариха ми земица край Приморско.

Нали си падам социално слаб,

ще ù разхвърлям малко тор оборска,

ще насадя пиперец, лук, домат...

 

Че многолюдна челяд мене чака

да я изхранвам там – в града голям.

С една съдийска никаква заплата,

ох, закъде ли? Нужни са дела!

 

Дела, дела и пак дела, но де са?

Във тая криза кой се съди днес?

Колибка там издигнах, като тесам

да има сушинка, абе – навес.

 

Набързо струпах си я на 3 ката.

Нали в делата съм ентусиаст –

да има за жената и децата,

пък нещичко и за хотелска част...

 

Дариха ми земица край Приморско.

Преобразих я в приказка – разкош.

Но пак оплют съм. Пуста завист хорска...

Горкият беден съдия – пак лош.

 

© Борко Бърборко Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??