Магистратска жалба
Дариха ми земица край Приморско.
Нали си падам социално слаб,
ще ù разхвърлям малко тор оборска,
ще насадя пиперец, лук, домат...
Че многолюдна челяд мене чака
да я изхранвам там – в града голям.
С една съдийска никаква заплата,
ох, закъде ли? Нужни са дела!
Дела, дела и пак дела, но де са?
Във тая криза кой се съди днес?
Колибка там издигнах, като тесам
да има сушинка, абе – навес.
Набързо струпах си я на 3 ката.
Нали в делата съм ентусиаст –
да има за жената и децата,
пък нещичко и за хотелска част...
Дариха ми земица край Приморско.
Преобразих я в приказка – разкош.
Но пак оплют съм. Пуста завист хорска...
Горкият беден съдия – пак лош.
© Борко Бърборко All rights reserved.
