29 мар. 2025 г., 06:53

Магия

275 0 0

                       М А Г И Я

 

Поезията подрежда точно,компактно думите

по възможно най-простия,магически начин,

така,че да избухне спонтанно на Словото Чудото

и да ни мами с ритъм обсебващ,в живота да крачим.

 

Без чувството за вътрешна удовлетвореност

живота е сън скучен в контраста на черно и бяло,

на полутоновете без цветната,одухотвореност,

в него се движат само сенки сиви,дълбоко заспали.

 

Онова наивното,невинно"Чичо-ти,защо кашляш?"

изречено с магията на харизматичния глас на Адама,*

толкова крепко,нежно и властно за душата те хваща,

че потъваш пленен плавно,дълбоко в конгломерата 

на комедията,музиката,поезията и драмата.

 

Когато поетичната непринудена стриктност

се движи спонтанно като свободно плаваща молекула,

тя размътва,завихря Хаоса и предизвиква

на Ума съдбовните,най-точни,фатални пророкувания.

 

С Ямбовете,Хореите дори в ред да бъдат нещата,

без оная вътрешна Божествена зареденост,

в която диригент виртоозен е на Господ ръката,

словото гравитира към ограничена,поетична посредственост.

 

*Тодор Колев

 

23.03.2025г.гр.Свищов

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Красимир Кръстев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...