29 mar 2025, 6:53

Магия

  Poesía
277 0 0

                       М А Г И Я

 

Поезията подрежда точно,компактно думите

по възможно най-простия,магически начин,

така,че да избухне спонтанно на Словото Чудото

и да ни мами с ритъм обсебващ,в живота да крачим.

 

Без чувството за вътрешна удовлетвореност

живота е сън скучен в контраста на черно и бяло,

на полутоновете без цветната,одухотвореност,

в него се движат само сенки сиви,дълбоко заспали.

 

Онова наивното,невинно"Чичо-ти,защо кашляш?"

изречено с магията на харизматичния глас на Адама,*

толкова крепко,нежно и властно за душата те хваща,

че потъваш пленен плавно,дълбоко в конгломерата 

на комедията,музиката,поезията и драмата.

 

Когато поетичната непринудена стриктност

се движи спонтанно като свободно плаваща молекула,

тя размътва,завихря Хаоса и предизвиква

на Ума съдбовните,най-точни,фатални пророкувания.

 

С Ямбовете,Хореите дори в ред да бъдат нещата,

без оная вътрешна Божествена зареденост,

в която диригент виртоозен е на Господ ръката,

словото гравитира към ограничена,поетична посредственост.

 

*Тодор Колев

 

23.03.2025г.гр.Свищов

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Красимир Кръстев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...