Магия
В полето, в утринния хлад
аз никога не ще забравя
как години няколко назад
ти своята същност ми показа.
Стоейки пред мен като човек,
неочаквано криле разпери,
каза ми: "Аз чакам вече век
човешки мъж да ме намери."
Разказа ми как си се скитала
в търсене на ненамеримото,
но всеки, когото си питала,
показвал ти единствено зримото.
В очакване толкова време,
изгубила вяра почти,
накрая се срещнахме с тебе.
"Най-после!" - прошепна ми ти.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Кристина Илиева Все права защищены
