15 мар. 2005 г., 10:45

Махай се

1.1K 0 2

                                   Страхът знай от мене

е най - лошото бреме!

Страхлив си ти,

затова бързо от мен си иди!

 

Да те виждам повече не искам,

да говоря с теб…забрави,

да изляза с теб…мечта,

да се върна при теб - по скоро ще умра!

 

Смърта бих избрала пред тебе сега,

защото то си една жалка лъжа.

Ти, мили си далеч от реалността,

ала погледни как стоят нещата в света.

 

Едва ли разбираш какво стана днес?

Е, всичко свърши...нямам към теб интерес!

Иди си остави ме…за мен забрави.

Върви където щеш, но утре ти ще разбереш…

 

Ще разбереш, че те обичах някога

и вярвах в теб,

ч за мен бе единствен, а сега си никой,

колкото и да боли, това е истината…

 

Тръгвай...заминавай…махай се,

не ми трябваш…не те обичам!

Не те искам…не те познавам,

не ми липсваш…за мен не съществуваш!

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Силвия Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Искам само да кажа че е посветено на Ники...И да попитам харесва ли ви?Защото започнах да пиша скоро и не съм сигурна дали са добри нещата?
  • хе, хе, категорична и безкомпромисна...

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...