11 мая 2007 г., 08:43

Майчина одисея (трагикомично)

672 0 7

Не беше най-успешния ми ден,
премеждие си имах страховито.
Отрочето изкара ме от нерви,
а само е на две и половина!
Пързалка, та пързалка - двеста пъти,
след всяко "За последно" - пак и пак,
а вкъщи боба на котлона къкри,
прането се върти пък за капак!
Целувки, обещания, закани -
и тръгнах си на ужким, ала не!
Че няма ме дори не забеляза,
пързалка сякаш вижда за сефте!
Накрая я подхванах здраво-здраво,
а тя се тръшка, вика и сълзи -
поройни, умилителни! Направо
сърцето ти да скъса! Но, уви -
след всяко съгласяване със нея
е по-нахална, плези се и удря!
Къде ли ми е волското търпение?
Гнева си да складирам как за утре?
А образцови майки цъкат възмутено
как тътря я безпомощна, безсилна,
а други съжалително ме гледат,
а трети пък надменно се подсмихват!
А то крещи, подмята се и сочи
проклетата пързалка. И не спира!
И  дявола от мене как изскочи,
та плеснах я по бузата немирна!
Какво е рев - не знаете! За бога,
започна да се гърчи: "Ооо! Боли!"
А някаква женица там - пред блока
се втурна. Май горкичката реши,
че нещо сме ранени много страшно,
а мене само как ме досрамя!!!
До вкъщи що народ така подплаши
с рева си мойта мила дъщеря!
Захлопнах с облекчение вратата,
на воля поревах от изтощение,
а тя си продължава да се мята!
Сломена от поредното крушение,
се моля да запазя сетни сили -
да бъда тъй желязна и безмълвна,
тъй, както всеки път, ужасно искам!
И всеки път яда ми ме препъва!
............
След трудно, артистично извинение
и леко проучвателно мълчание
настъпи уж едно успокоение,
след тежкото ми днешно изпитание.
Как винаги съм губеща и мразя,
че нямам лек за тези поражения.
Една съвсем необразцова майка съм
и няма за това успокоение.
..........................
Какво пък - за пореден път се моля
това да ни е вече за последно
и следващия път да съм по-мъдра,
по-инак на нещата да погледна!
А нейните целувки хитри-хитри
са толкова жадувани и сладки!
На чувствата богатата палитра,
завършват със цвета на чисто злато!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Катя Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Ех, че позната житейска история!!!
    Поздрави, Катя!!!
  • Поздравче!
  • Това ми е толкова познатооооооо
    Поздрави, Кате!
  • хахахх - и аз имах произшествие с пързалка, когато дъщеря ми беше малка последствията, обаче, бяха за нейна сметка - и до днес си го помни
  • Ти си майка,на която пиша 7-ца.Само майката,която се пита,дали постъпва правилно,е МАЙКА в пълния смисъл на думата.Поздрави за прекрасния стих

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...