Майчина одисея (трагикомично)
Не беше най-успешния ми ден,
премеждие си имах страховито.
Отрочето изкара ме от нерви,
а само е на две и половина!
Пързалка, та пързалка - двеста пъти,
след всяко "За последно" - пак и пак,
а вкъщи боба на котлона къкри,
прането се върти пък за капак!
Целувки, обещания, закани -
и тръгнах си на ужким, ала не!
Че няма ме дори не забеляза,
пързалка сякаш вижда за сефте!
Накрая я подхванах здраво-здраво,
а тя се тръшка, вика и сълзи -
поройни, умилителни! Направо
сърцето ти да скъса! Но, уви -
след всяко съгласяване със нея
е по-нахална, плези се и удря!
Къде ли ми е волското търпение?
Гнева си да складирам как за утре?
А образцови майки цъкат възмутено
как тътря я безпомощна, безсилна,
а други съжалително ме гледат,
а трети пък надменно се подсмихват!
А то крещи, подмята се и сочи
проклетата пързалка. И не спира!
И дявола от мене как изскочи,
та плеснах я по бузата немирна!
Какво е рев - не знаете! За бога,
започна да се гърчи: "Ооо! Боли!"
А някаква женица там - пред блока
се втурна. Май горкичката реши,
че нещо сме ранени много страшно,
а мене само как ме досрамя!!!
До вкъщи що народ така подплаши
с рева си мойта мила дъщеря!
Захлопнах с облекчение вратата,
на воля поревах от изтощение,
а тя си продължава да се мята!
Сломена от поредното крушение,
се моля да запазя сетни сили -
да бъда тъй желязна и безмълвна,
тъй, както всеки път, ужасно искам!
И всеки път яда ми ме препъва!
............
След трудно, артистично извинение
и леко проучвателно мълчание
настъпи уж едно успокоение,
след тежкото ми днешно изпитание.
Как винаги съм губеща и мразя,
че нямам лек за тези поражения.
Една съвсем необразцова майка съм
и няма за това успокоение.
..........................
Какво пък - за пореден път се моля
това да ни е вече за последно
и следващия път да съм по-мъдра,
по-инак на нещата да погледна!
А нейните целувки хитри-хитри
са толкова жадувани и сладки!
На чувствата богатата палитра,
завършват със цвета на чисто злато!
© Катя All rights reserved.
