Крада ти щипките по заран
Да ги търгувам с караконджули
За малко плът и кръв, белязан
Да се явя пред теб, макар и без очи

Не ща да тропам вечер в керемидите
В стените ти да бъда глухо ехо
Ще взема плът на заем, за обичане
Ще открадна от комшиите ти чиста дреха

Ще се представя като прост и прашен
Стар спомен от живот,преди сега
Ще се изплашиш, вярно, и ще бягаш
В друг град далеч от демона.

Така представих си нещата
Докъто гледах те от полилея нов.
Заспала тихо в него свряна.

Май ще свикна да те гледам само

Но гори в мен сърцето, дето нямам.
И материята ми бунтува се край теб.
Не ще те плаша, моя малка тайна.
Ще бъда тайно в резонанс със теб