17.03.2022 г., 13:22

Маждрамуняк

1.1K 0 0

 

Крада ти щипките по заран
Да ги търгувам с караконджули
За малко плът и кръв, белязан
Да се явя пред теб, макар и без очи

 

Не ща да тропам вечер в керемидите
В стените ти да бъда глухо ехо
Ще взема плът на заем, за обичане
Ще открадна от комшиите ти чиста дреха

 

Ще се представя като прост и прашен
Стар спомен от живот,преди сега
Ще се изплашиш, вярно, и ще бягаш
В друг град далеч от демона.

 

Така представих си нещата
Докъто гледах те от полилея нов.
Заспала тихо в него свряна.

Май ще свикна да те гледам само

 

Но гори в мен сърцето, дето нямам.
И материята ми бунтува се край теб.
Не ще те плаша, моя малка тайна.
Ще бъда тайно в резонанс със теб

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© ДИВИЯТ КОН Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...