17.03.2022 г., 13:22

Маждрамуняк

1.1K 0 0

 

Крада ти щипките по заран
Да ги търгувам с караконджули
За малко плът и кръв, белязан
Да се явя пред теб, макар и без очи

 

Не ща да тропам вечер в керемидите
В стените ти да бъда глухо ехо
Ще взема плът на заем, за обичане
Ще открадна от комшиите ти чиста дреха

 

Ще се представя като прост и прашен
Стар спомен от живот,преди сега
Ще се изплашиш, вярно, и ще бягаш
В друг град далеч от демона.

 

Така представих си нещата
Докъто гледах те от полилея нов.
Заспала тихо в него свряна.

Май ще свикна да те гледам само

 

Но гори в мен сърцето, дето нямам.
И материята ми бунтува се край теб.
Не ще те плаша, моя малка тайна.
Ще бъда тайно в резонанс със теб

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© ДИВИЯТ КОН Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...