Майка
Цветя ли искаш? Колко?
Две, дванайсет, сто, градина...
Ще ти ги донеса.
Да, всичките ще бъдат твои.
Тогава ще се прибереш ли?
......
Пушеше – това си спомням. Ще запаля и за теб сега.
Пеела си и мечтая си да бях те чула,
да попеем заедно, коя от двете ще е по-добра.
Уви ,гласа ти даже не си познавам.
Миналото пълно е с петна.
......
Минаваха 20 години,
а идвайки винаги плача.
Да остана искам със теб насаме.
Колко много искам да ти разкажа,
а времето те отне.
.......
Последният път беше привечер.
Накрая остана само свещта.
Гроб...
Знам ,че е пръст и знам, че е камък,
Но някак си е „ при мама”.
........
Тръгнах ,
но преди това лика ти целунах.
Допрях буза във снимка, не в теб.
Целувам те винаги, когато си тръгвам
и милвам ъглите на мрамор студен.
........
Мъчно... приех, че те няма...
по-мъчно ми е, че нямам спомени с теб.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Райя Андреева Все права защищены
