Терзая се. Скърбя. Не спя.
А ти едва ли подозираш,
че в адски пламъци горя.
О, знам! Сега не ме разбираш!
Да откъснат майка от дете...
Просто няма по-голяма болка...
Да не знае тя как то расте...
Как се храни... и по колко...
С какво сърце ни разделиха?
Как спят? Как са весели и бодри?
Е, за по-лесно мен обвиниха,
но те, о, колко със себе си са горди! ...