8 мая 2007 г., 11:53

Майка ми, горката!

1.5K 1 9

Защо ли съм идиот в живота?!?

Защо след мен не никне пак тревата?!?

Защо погубвам си съдбата?!?

Обърквам все нещата

и все затънал съм в л-та!

Защо при мене все объркват се нещата?!?

А майка ми, горката,

за мене би продала си душата!

Но идиот съм аз, и то от класа!

На всеки спор, на всеки бой,

или някаква беля - все съм в средата!

Поемам си вината,

слагам на ухото обецата,

но пак наново повтарят се нещата!

Идиот от класа!

А майка ми, горката,

все по мене страда

и мира няма на душата,

и всеки път пита се жената:

Защо не си като на другите децата,

ще се оправят ли нещата?

Едва ли!!!

Извинявай, мамо,

идиот съм аз от класа,

а ти си най-прекрасната майка на Земята,

не се вини -

при мен просто така се случват нещата!

Недей да търсиш в теб вината!

Обичам те!!!

Не ме вини!

Просто - обичай ме и ти!
И грешките безбройни ми прости!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мартин Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Смятам, че не бива нищо да променяш, това си е твоя начин на писане и изразява теб, ако го промениш, ще изразява мнанието на накой, който не си ТИ. просто стиха е невероятен, остави "л-та" такаЯсно е че и ние понякога си тънем в тях, така че да не се правим на ощипани и на много изнанадани
  • Много хубаво си го написал.
  • Да си идиот и да посветиш нещо такова на майка си, за да и покажеш, колко много я обичаш, е несъвместимо. Не, ти не си идиот!!! Ако беше, нямаше да напишеш тези редове! А майка ти те обича, макар и доста пораснал, тя винаги ще ти прощава!
    Поздрави!
  • Благодаря за вниманието.
    Ще си попрая речника.
  • Много хубав стих,съгласна съм с Ангел обаче.

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...