Майка ми, горката!
Защо ли съм идиот в живота?!?
Защо след мен не никне пак тревата?!?
Защо погубвам си съдбата?!?
Обърквам все нещата
и все затънал съм в л-та!
Защо при мене все объркват се нещата?!?
А майка ми, горката,
за мене би продала си душата!
Но идиот съм аз, и то от класа!
На всеки спор, на всеки бой,
или някаква беля - все съм в средата!
Поемам си вината,
слагам на ухото обецата,
но пак наново повтарят се нещата!
Идиот от класа!
А майка ми, горката,
все по мене страда
и мира няма на душата,
и всеки път пита се жената:
Защо не си като на другите децата,
ще се оправят ли нещата?
Едва ли!!!
Извинявай, мамо,
идиот съм аз от класа,
а ти си най-прекрасната майка на Земята,
не се вини -
при мен просто така се случват нещата!
Недей да търсиш в теб вината!
Обичам те!!!
Не ме вини!
Просто - обичай ме и ти!
И грешките безбройни ми прости!
© Мартин All rights reserved.
Ясно е че и ние понякога си тънем в тях, така че да не се правим на ощипани и на много изнанадани
