МАЙКО
Знам, макар че криеше усърдно
болката, копнежите, страха!
Те са в мен и зная ще се върнат
някой ден при мойта дъщеря.
Как редиш дежурните букети,
а наум подреждаш своя ден,
лампата до късно дето свети,
погледът ти вял и уморен.
Кошчето със плетките и скрина,
чистото, изгладено пране.
Супата, която не изстива,
сладкото следобедно спане.
Смръщена, сърдита, недоволна.
Весела, усмихната, добра.
Все на крак, дори и да си болна.
В службата, на село, у дома.
Учеше ме да ти викам "МАЙКО",
ненавиждаш лигави превземки.
Не нагарчаш никога от сладко,
носиш гордо старческите сенки.
Виждам, даже майсторски да криеш,
как ни мислиш, молиш се за нас!
Грижата не можеш да изтриеш
от лицето бледо, в майчиния глас!
Майко, днес наум ще те прегърна.
Ще целуна твоите ръце.
Знам, че тази обич ще ми върне
някой ден и моето дете!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Катя Все права защищены
