МАЙКО

8.03.2007 г., 12:58 ч.

Поезия

5.0 / 11

798 0 13

Знам, макар че криеше усърдно
болката, копнежите, страха!
Те са в мен и зная ще се върнат
някой ден при мойта дъщеря.
Как редиш дежурните букети,
а наум подреждаш своя ден,
лампата до късно дето свети,
погледът ти вял и уморен.
Кошчето със плетките и скрина,
чистото, изгладено пране.
Супата, която не изстива,
сладкото следобедно спане. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Предложения

Да целунеш песен
Без капка неудобство

Дъждовна съм. Недей ме доближава. Не нося нито полза, ни вреда. Водата ми свободно преминава през си...
Метаморфоза

Върхът, небето, после е безкраят... Готическата яснота огледала се в мумиите на мечтите. Тук няма пт...
Седемнайсти септември

Избяга Вярата. Надеждата – след нея. И Любовта си тръгна мълчешком. Като опразнена бърлога зея – еди...

Още произведения »