Майска вечер
Каква сребриста майска вечер
с луна велика и звезди,
дошла от скитане дълечно
душата ми да натъжи…
Неопитна е тя, не знае.
Кому е нужно да тъжи?!…
Тя търси да се обещае.
И орбита - да закръжи…
Не е тъга туй ново чувство!…
Любов във нея е дошла!...
Преливам аз “от празно в пусто”...
Не мога да я разбера…
Стоя припрян пред “вододела”...
Въпрос ме мъчи: ”накъде”?!
Една русалка звездочела
към непознато ме зове.
И моят избор не е лесен!
О, аз тъжа за любовта?!
Това е лебедова песен -
аз с детството си се деля!
© Христо Славов Все права защищены