Dec 9, 2011, 9:43 AM

Майска вечер 

  Poetry » Love
426 0 2

Майска вечер

Каква сребриста майска вечер
с луна велика и звезди,
дошла от скитане дълечно
душата ми да натъжи…

Неопитна е тя, не знае.
Кому е нужно да тъжи?!…
Тя търси да се обещае.
И орбита - да закръжи…

Не е тъга туй ново чувство!…
Любов във нея е дошла!...
Преливам аз “от празно в пусто”...
Не мога да я разбера…

Стоя припрян пред “вододела”...
Въпрос ме мъчи: ”накъде”?!
Една русалка звездочела
към непознато ме зове.

И моят избор не е лесен!
О, аз тъжа за любовта?!
Това е лебедова песен -
аз с детството си се деля!

© Христо Славов All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Хареса ми Христо!Поздрав!
  • Не можем да разберем чувството любов. То се усеща със сърце. Кара ни да се радваме и понякога да тъжим. Любовта е шарена като дъгата. Поздрави, Христо!
Random works
: ??:??