Днес няма да говоря за салкъмите.
Уханието им отлетя със пролетта,
в която, коленичил във нозете ти,
дъхът ми спря от обичта.
Днес няма да говоря за сълзите.
Раздялата е страшна, като смърт.
От взиране пресъхнаха ми изворите,
а устните ми жадни те зоват...
Така е натежало на сърцето ми
и както воденичен камък без вода
замира без посока и звънене
и става глуха, сляпа тишина. ...