Макар и късно, цъфнаха липите
Днес няма да говоря за салкъмите.
Уханието им отлетя със пролетта,
в която, коленичил във нозете ти,
дъхът ми спря от обичта.
Днес няма да говоря за сълзите.
Раздялата е страшна, като смърт.
От взиране пресъхнаха ми изворите,
а устните ми жадни те зоват...
Така е натежало на сърцето ми
и както воденичен камък без вода
замира без посока и звънене
и става глуха, сляпа тишина.
Днес искам да ти кажа, че отворих
прозореца си в тази юнска нощ,
макар и късно, цъфнаха липите,
замаян въздухът трепери от любов.
И вдъхнах аромата им на пресекулки.
И пих от спомени най-живата вода.
Заспивам с шепота на твойто име
и знам, ще дойдеш тази нощ в съня...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Евгения Тодорова Всички права запазени
Поздрви Джейн за трептящия стих.