Македония

8 дек. 2009 г., 21:14

Поэзия » Другая

514 0 3

Дъжд прощален вали

и земята отпива росата.

Едри капки в пръстта

като сълзи горещи димят.

Нека стелят мъглите воали -

раздира ги вятърът

и видения призрачни

бродят из нощния път...

Сякаш сто харамии

излезли са - пеят кориите!

Щом войводата Яне

повежда дружина в нощта,

сред дърветата сабите блясват,

проблясват бойлиите

и лудее в сърцата,

прощално-напевна, кръвта!

Пътят тича надолу,

после бавно катери билàта -

планина планината да срещне,

да ме приюти.

Предан Божи наместник,

всеки връх е опрял в небесата.

И изгрява зората

над тихите райски врати.

Македония, златна земя,

хлебородна и песенна,

ти си сън, в който само

неверните, слепите спят!

Македония, с обич богата си,

с нежност и с крепости!

Да си тръгна - не искам!

Да се върна – не мога сред път!