Македония
Дъжд прощален вали
и земята отпива росата.
Едри капки в пръстта
като сълзи горещи димят.
Нека стелят мъглите воали -
раздира ги вятърът
и видения призрачни
бродят из нощния път...
Сякаш сто харамии
излезли са - пеят кориите!
Щом войводата Яне
повежда дружина в нощта,
сред дърветата сабите блясват,
проблясват бойлиите
и лудее в сърцата,
прощално-напевна, кръвта!
Пътят тича надолу,
после бавно катери билàта -
планина планината да срещне,
да ме приюти.
Предан Божи наместник,
всеки връх е опрял в небесата.
И изгрява зората
над тихите райски врати.
Македония, златна земя,
хлебородна и песенна,
ти си сън, в който само
неверните, слепите спят!
Македония, с обич богата си,
с нежност и с крепости!
Да си тръгна - не искам!
Да се върна – не мога сред път!
© МАРИАН КРЪСТЕВ All rights reserved.
