Малиновата долина
МАЛИНОВАТА ДОЛИНА
Лято започна да припалва ходилата,
прегръщайки ни с онази топлина,
от която узряват плодовете на земята
и греят с цветовете си от ранина.
Докъдето поглед стига, все малини
и така ясно предвкусват сетивата,
на узрелия приказен плод аромата,
наситил малиновите долини.
Изгубвам се цялата в мястото вълшебно,
а спомените назад връщат години
и в миг преливам от чувство особено,
останало в мен по редица причини.
Виждам как на дядо и баба с ръчичка
махам и възкръсват стари истини
за прежде загубени свидни роднини,
без които още се чувствам самичка.
Сълзите напират, стиска ме гърлото
и свидетел е долината едничка
на пътя страдащ, довел ме до словото,
път, който вървя още от ученичка.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Весела Найденова Все права защищены
