6.08.2015 г., 21:01

Малиновата долина

619 0 3

МАЛИНОВАТА ДОЛИНА

 

Лято започна да припалва ходилата,

прегръщайки ни с онази топлина,

от която узряват плодовете на земята

и греят с цветовете си от ранина.

Докъдето поглед стига, все малини

и така ясно предвкусват сетивата,

на узрелия приказен плод аромата,

наситил малиновите долини.

Изгубвам се цялата в мястото вълшебно,

а спомените назад връщат години

и в миг преливам от чувство особено,

останало в мен по редица причини.

Виждам как на дядо и баба с ръчичка

махам и възкръсват стари истини

за прежде загубени свидни роднини,

без които още се чувствам самичка.

Сълзите напират, стиска ме гърлото

и свидетел е долината едничка

на пътя страдащ, довел ме до словото,

път, който вървя още от ученичка.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Весела Найденова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Катя и Стойна,
    Бладодаря ви за високата оценка, която е много ценна за мен и ви желая прекрасни почивни дни!
  • Весела, откривам те случайно чак в края и много се зарадвах!
    Поздравявам те за чудесната Малинова долина, която ме пренеси в друго време. Тъгата по отишлите си завинаги наши близки винаги ще ни връща с умиление към миналите приятни мигови. Много истинска и човешка творба!
    Поздравление и хубава лятна вечер!
  • Весела, поздравления за хубавия стих!

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...