Малка пейка в парка
Произведението не подходит для лиц моложе 18 лет.
Малката пейка във парка,
нашата пейка - нарекох я аз,
скритата пейка тайно опази,
нашите страсти... и нас...
Беше лято, в средата на юли,
по неведоми пътища срещнах те аз,
пейката тайна и скрита открили,
бавно отдадохме се на копнежа в нас.
Беше мъничък, крехък и нежен,
според мен - неопитен може би,
малко нахакан, дори и небрежен,
тялото твое във моето тяло откри.
Почнахме бавно със нежни целувки,
ти потръпваше... необуздан,
после - френска любов и милувки,
аз треперех - не от страх, а от свян.
След туй бавно прехласнат във моите устни,
жезъла свой подаде ми ти...
а сърцето ми - хладно, изтръпна...
най-огромния виждах... целия страст и мечти...
Като в бавен каданс в мен проникна.
Като Титаник във мен се заби.
Пореше, цепеше, но бавно превзе ме,
потъна в неопознати за мен дълбини.
Виках отчаяна, молих и плаках,
от безсилие плътско, крещях...
после смях се, отново завиках,
гърчех се, стенех и вих във есктаз...
Бързия ручей пих аз до дъно,
извора чист на твоята страст,
до капка последна изпих го, попих го,
молех за още и още на глас.
И веднага - почти без почивка,
пак потъна във моето тяло...
стенеше тихо, натрапчиво, диво
като демон от мен обладан...
Капки бавно струяха по моята кожа,
малки перли, родени от страст,
капки нежни от мен и от него,
бездиханно попивахме двама в захлас.
Като диво животно, необуздано,
пак проникна - за кой ли пореден път,
място девствено и непокрито,
не остана ни едно в мойта плът.
Дива наслада, до днес непозната,
лазеше бавно из моите вени...
луда любов, страстна поквара,
на малката пейка обзе ни...
Болка зловеща, безумна и силна,
стенеща, молеща, тялото ми завзе,
лазеща, дъхнеща, любена диво и тръпнещо,
милиони пъти за своя ме взе.
Млад и небрежен, мъжествен и нежен,
всичко във мен ти превзе,
от победителка в победена превърна ме,
за капка пощада да моля поне...
Ненаситен и див, жребец необязден,
сякаш виждащ жена първи път,
облада ме жестоко, ненаситно, без пощада,
сякаш с мене се свършва светът...
Уморен и смирен, наградата своя получил,
тръпнейки още за мен,
в краката ми треперещи - настойчиво,твърдо,
властно падна ми на колене.
Изтощена и смазана, безсилна и страдаща,
капка сили и гордост не намерих в мен,
със усмивка любовна, с наслада от похот,
не можах да отговоря НЕ...
Малката пейка във парка... нашата,
счупи се на сутринта...
обладани от страсти безумни и с грохот,
строши се под обезумелите ни тела...
нашата пейка - нарекох я аз,
скритата пейка тайно опази,
нашите страсти... и нас...
Беше лято, в средата на юли,
по неведоми пътища срещнах те аз,
пейката тайна и скрита открили,
бавно отдадохме се на копнежа в нас.
Беше мъничък, крехък и нежен,
според мен - неопитен може би,
малко нахакан, дори и небрежен,
тялото твое във моето тяло откри.
Почнахме бавно със нежни целувки,
ти потръпваше... необуздан,
после - френска любов и милувки,
аз треперех - не от страх, а от свян.
След туй бавно прехласнат във моите устни,
жезъла свой подаде ми ти...
а сърцето ми - хладно, изтръпна...
най-огромния виждах... целия страст и мечти...
Като в бавен каданс в мен проникна.
Като Титаник във мен се заби.
Пореше, цепеше, но бавно превзе ме,
потъна в неопознати за мен дълбини.
Виках отчаяна, молих и плаках,
от безсилие плътско, крещях...
после смях се, отново завиках,
гърчех се, стенех и вих във есктаз...
Бързия ручей пих аз до дъно,
извора чист на твоята страст,
до капка последна изпих го, попих го,
молех за още и още на глас.
И веднага - почти без почивка,
пак потъна във моето тяло...
стенеше тихо, натрапчиво, диво
като демон от мен обладан...
Капки бавно струяха по моята кожа,
малки перли, родени от страст,
капки нежни от мен и от него,
бездиханно попивахме двама в захлас.
Като диво животно, необуздано,
пак проникна - за кой ли пореден път,
място девствено и непокрито,
не остана ни едно в мойта плът.
Дива наслада, до днес непозната,
лазеше бавно из моите вени...
луда любов, страстна поквара,
на малката пейка обзе ни...
Болка зловеща, безумна и силна,
стенеща, молеща, тялото ми завзе,
лазеща, дъхнеща, любена диво и тръпнещо,
милиони пъти за своя ме взе.
Млад и небрежен, мъжествен и нежен,
всичко във мен ти превзе,
от победителка в победена превърна ме,
за капка пощада да моля поне...
Ненаситен и див, жребец необязден,
сякаш виждащ жена първи път,
облада ме жестоко, ненаситно, без пощада,
сякаш с мене се свършва светът...
Уморен и смирен, наградата своя получил,
тръпнейки още за мен,
в краката ми треперещи - настойчиво,твърдо,
властно падна ми на колене.
Изтощена и смазана, безсилна и страдаща,
капка сили и гордост не намерих в мен,
със усмивка любовна, с наслада от похот,
не можах да отговоря НЕ...
Малката пейка във парка... нашата,
счупи се на сутринта...
обладани от страсти безумни и с грохот,
строши се под обезумелите ни тела...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Мила Нежна Все права защищены
Или от тиган Тефал ... 
