Jul 29, 2007, 4:07 PM
Малка пейка в парка
The work is not suitable for people under 18 years of age.
Малката пейка във парка,
нашата пейка - нарекох я аз,
скритата пейка тайно опази,
нашите страсти... и нас...
Беше лято, в средата на юли,
по неведоми пътища срещнах те аз,
пейката тайна и скрита открили,
бавно отдадохме се на копнежа в нас.
Беше мъничък, крехък и нежен,
според мен - неопитен може би,
малко нахакан, дори и небрежен,
тялото твое във моето тяло откри.
Почнахме бавно със нежни целувки,
ти потръпваше... необуздан,
после - френска любов и милувки,
аз треперех - не от страх, а от свян.
След туй бавно прехласнат във моите устни,
жезъла свой подаде ми ти...
а сърцето ми - хладно, изтръпна...
най-огромния виждах... целия страст и мечти...
Като в бавен каданс в мен проникна.
Като Титаник във мен се заби.
Пореше, цепеше, но бавно превзе ме,
потъна в неопознати за мен дълбини.
Виках отчаяна, молих и плаках,
от безсилие плътско, крещях...
после смях се, отново завиках,
гърчех се, стенех и вих във есктаз...
Бързия ручей пих аз до дъно,
извора чист на твоята страст,
до капка последна изпих го, попих го,
молех за още и още на глас.
И веднага - почти без почивка,
пак потъна във моето тяло...
стенеше тихо, натрапчиво, диво
като демон от мен обладан...
Капки бавно струяха по моята кожа,
малки перли, родени от страст,
капки нежни от мен и от него,
бездиханно попивахме двама в захлас.
Като диво животно, необуздано,
пак проникна - за кой ли пореден път,
място девствено и непокрито,
не остана ни едно в мойта плът.
Дива наслада, до днес непозната,
лазеше бавно из моите вени...
луда любов, страстна поквара,
на малката пейка обзе ни...
Болка зловеща, безумна и силна,
стенеща, молеща, тялото ми завзе,
лазеща, дъхнеща, любена диво и тръпнещо,
милиони пъти за своя ме взе.
Млад и небрежен, мъжествен и нежен,
всичко във мен ти превзе,
от победителка в победена превърна ме,
за капка пощада да моля поне...
Ненаситен и див, жребец необязден,
сякаш виждащ жена първи път,
облада ме жестоко, ненаситно, без пощада,
сякаш с мене се свършва светът...
Уморен и смирен, наградата своя получил,
тръпнейки още за мен,
в краката ми треперещи - настойчиво,твърдо,
властно падна ми на колене.
Изтощена и смазана, безсилна и страдаща,
капка сили и гордост не намерих в мен,
със усмивка любовна, с наслада от похот,
не можах да отговоря НЕ...
Малката пейка във парка... нашата,
счупи се на сутринта...
обладани от страсти безумни и с грохот,
строши се под обезумелите ни тела...
нашата пейка - нарекох я аз,
скритата пейка тайно опази,
нашите страсти... и нас...
Беше лято, в средата на юли,
по неведоми пътища срещнах те аз,
пейката тайна и скрита открили,
бавно отдадохме се на копнежа в нас.
Беше мъничък, крехък и нежен,
според мен - неопитен може би,
малко нахакан, дори и небрежен,
тялото твое във моето тяло откри.
Почнахме бавно със нежни целувки,
ти потръпваше... необуздан,
после - френска любов и милувки,
аз треперех - не от страх, а от свян.
След туй бавно прехласнат във моите устни,
жезъла свой подаде ми ти...
а сърцето ми - хладно, изтръпна...
най-огромния виждах... целия страст и мечти...
Като в бавен каданс в мен проникна.
Като Титаник във мен се заби.
Пореше, цепеше, но бавно превзе ме,
потъна в неопознати за мен дълбини.
Виках отчаяна, молих и плаках,
от безсилие плътско, крещях...
после смях се, отново завиках,
гърчех се, стенех и вих във есктаз...
Бързия ручей пих аз до дъно,
извора чист на твоята страст,
до капка последна изпих го, попих го,
молех за още и още на глас.
И веднага - почти без почивка,
пак потъна във моето тяло...
стенеше тихо, натрапчиво, диво
като демон от мен обладан...
Капки бавно струяха по моята кожа,
малки перли, родени от страст,
капки нежни от мен и от него,
бездиханно попивахме двама в захлас.
Като диво животно, необуздано,
пак проникна - за кой ли пореден път,
място девствено и непокрито,
не остана ни едно в мойта плът.
Дива наслада, до днес непозната,
лазеше бавно из моите вени...
луда любов, страстна поквара,
на малката пейка обзе ни...
Болка зловеща, безумна и силна,
стенеща, молеща, тялото ми завзе,
лазеща, дъхнеща, любена диво и тръпнещо,
милиони пъти за своя ме взе.
Млад и небрежен, мъжествен и нежен,
всичко във мен ти превзе,
от победителка в победена превърна ме,
за капка пощада да моля поне...
Ненаситен и див, жребец необязден,
сякаш виждащ жена първи път,
облада ме жестоко, ненаситно, без пощада,
сякаш с мене се свършва светът...
Уморен и смирен, наградата своя получил,
тръпнейки още за мен,
в краката ми треперещи - настойчиво,твърдо,
властно падна ми на колене.
Изтощена и смазана, безсилна и страдаща,
капка сили и гордост не намерих в мен,
със усмивка любовна, с наслада от похот,
не можах да отговоря НЕ...
Малката пейка във парка... нашата,
счупи се на сутринта...
обладани от страсти безумни и с грохот,
строши се под обезумелите ни тела...
© Мила Нежна All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
-
!!!!Не намирам думи за това-ти си го казала така хубаво,че не мога да направя никакъв коментар просто!
-
Ето така стават битовите травми!
Или от тиган Тефал ... 
-
Посред нощ такъв стих...
И жената на работа...
И нищо наоколо...
Само спомени и този пълен със страст стих.
Поздрави, Мила!!! -
Хареса ми, Миличка!
Браво за смелоста да публикуваш този стих!
Поздрави от мен! -
Ухааа, най сетне нещо интересно сред стотиците произведения Тоя трябва да е бил на 16. Аз кат бях на толкува, лявата ми шепа не претаваше да работи с часове. Знам, че жените могат да изпитат многократни оргазми, но и аз момчето го изпитвах Не обичам да спя с всички, даже и с две, а само с една и тя си знае
-
Ако наистина си ти на онази снимка, разбирам защо мъжете така ти 'скачат'. А може и да си по-красива...Да, интересувам се от теб. Не че съм лесбийка, просто си интересна личност. Имаш богата душевност, пишеш талантливо, но си падаш малко нимфоманка.
-
Миличка, не искам да се заяждам, но имам чувството, че спиш с всеки. Иначе имап талант да пишеш. и се чудех снимката ти на личните данни много ми прилича на Дженифър Лопес...А може и да греша?!
-
Браво! Красиво и лятно! Горещо! И наистина може да се случи само през нощта! Радвам се, че твоята героиня го е изпитала! И навсякъде! Защото много момичета се боят от някои неща! Може би заради невежеството на партньора!
Браво! Продължавай да пишеш именно подобни неща! Дори и да посъчиняваш малко! Това за счупената пейка, например! Но в литературата се допуска! Защото именно те са твоята сила! Повярвай ми! Копираното от някого си личи! Както и прекрасното изживяно! Дано е било истинско преживяно, а не мечтано от твоята героиня! -
ААА Супер яко е хехех
Бива си го преживяното
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
