Малка повест
Радостта умря,
вярата умря,
гилбелта им роди
малките повести.
В които някой бълнува,
как стълби от кости на добри към рая гради,
които рухват, духани и от скритите бури във мозъка на строителя им.
Затова той спира да мисли, а само механично строи.
Такива са героите в малките повести,
по-наивни от всички, молещи се интензивно,
и по-невинни от ония, смеещи се безпричинно.