23 февр. 2014 г., 19:26

Малките неща

1.3K 0 3

Невзрачни, незабележими парченца от разкъсана душа

търкалят се по прашните пътеки. Подритва ги бездушната тълпа.

 

И никому ненужни там остават и чакат някой да ги събере

на топка свити, просейки пощада с протегнати треперещи ръце.

 

И само малко дрипаво девойче събрало в шепи малките зрънца,

прислушало се в жалните им вопли, покрило ги със есенни листа.

 

Но ето, че животът продължава във руслото на тленна суета.

Заплакал той, разбойникът, тогава и сгушил се сред малките неща.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Камен Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • По Дамян Дамянов?
  • Браво ти за този стих! Малките неща, дето ни докосват, жест, усмивка дума ...
  • Не чакам, поне не от тълпата. Може би от Сатаната, който отне ми душата.

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...