neznakomec (Камен)
2 39
23 февр. 2014 г., 19:26

Малките неща 

  Поэзия » Любовная
1056 0 3

Невзрачни, незабележими парченца от разкъсана душа

търкалят се по прашните пътеки. Подритва ги бездушната тълпа.

 

И никому ненужни там остават и чакат някой да ги събере

на топка свити, просейки пощада с протегнати треперещи ръце.

 

И само малко дрипаво девойче събрало в шепи малките зрънца,

прислушало се в жалните им вопли, покрило ги със есенни листа.

 

Но ето, че животът продължава във руслото на тленна суета.

Заплакал той, разбойникът, тогава и сгушил се сред малките неща.

© Камен Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • По Дамян Дамянов?
  • Браво ти за този стих! Малките неща, дето ни докосват, жест, усмивка дума ...
  • Не чакам, поне не от тълпата. Може би от Сатаната, който отне ми душата.
Предложения
: ??:??