23.02.2014 г., 19:26

Малките неща

1.3K 0 3

Невзрачни, незабележими парченца от разкъсана душа

търкалят се по прашните пътеки. Подритва ги бездушната тълпа.

 

И никому ненужни там остават и чакат някой да ги събере

на топка свити, просейки пощада с протегнати треперещи ръце.

 

И само малко дрипаво девойче събрало в шепи малките зрънца,

прислушало се в жалните им вопли, покрило ги със есенни листа.

 

Но ето, че животът продължава във руслото на тленна суета.

Заплакал той, разбойникът, тогава и сгушил се сред малките неща.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Камен Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • По Дамян Дамянов?
  • Браво ти за този стих! Малките неща, дето ни докосват, жест, усмивка дума ...
  • Не чакам, поне не от тълпата. Може би от Сатаната, който отне ми душата.

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....