2 февр. 2014 г., 20:42  

Малкият Моцарт

1.3K 2 14


Измислиха това дете,
което няма никога да се роди,
нарекоха го Щастие, а после го оставиха.
Сега го търсят - срещат го пораснало
в едно Небитие
и не разбират, че ги е забравило...

 

 


 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Младен Мисана Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Ами най-общо казано, Стефане, моят текст кореспондира с този на Екзюпери само в заглавието си и в идеята, че блянът за щастие е едно видение в живота ни - главно, но непостижимо. Затова и заглавието е "Малкият Моцарт". От бляна ни за щастие ще остане най-накрая един къс глина в този живот. Дано сега си ме разбрал правилно. Благодаря ти, че цитира целия откъс на Екзюпери. Така наистина спомогна за вникване в идеята на творбата ми.
    Оценявам това твое усилие високо!
  • Стефане, наистина се радвам, че си се запознал с олигиналния текст на Екзюпери. Никого не подценявам. Но щом си прочел внимателно всичко, значи си забелязал, че Екзюпери казва - Моцарт ще бъде убит. Неговият дух ще бъде убит. Щастието му няма да се състои. Така както е било убито у неговите родители, вследствие на което те са се превърнали в два къса глина. И, продължава Екзюпери - не ми е жал за толкова източни народи, които живеят в нищета и мизерия /защото те са привикнали с това/. За Екзюпери трагизмът е в това, че духът на малкия Моцарт ще бъде убит и превърнат в къс глина. Това щастие, което обещава малкият Моцарт с неговото прекрасно лице на падналата светлина, никога няма да се сбъдне.
    В този ред на мисли тръгнах и аз. И никаква слава не преследвам, Стефане. Ако между мен и славата някой някого преследва, то това не съм аз!

    П.П. Междувременно си цитирал текста, което е още по-добре, защото аз перифразирах по спомен.
  • Да така е..., има логика..., актуално и тъжно - случват се такива неща и в действителност...!!!
  • Ще го поздравя, Порчев! Ама вие да не би да се познавате двамата? Защото досега нищо не ми е споменавал за теб.
  • В Небитието, Стефане! За мен ти си поет. Необходимо ли ти е аз да те подсещам. При това дори е казано и в самия стих. Приятна седмица!

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...