2 февр. 2014 г., 20:42  

Малкият Моцарт

1.3K 2 14


Измислиха това дете,
което няма никога да се роди,
нарекоха го Щастие, а после го оставиха.
Сега го търсят - срещат го пораснало
в едно Небитие
и не разбират, че ги е забравило...

 

 


 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Младен Мисана Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Ами най-общо казано, Стефане, моят текст кореспондира с този на Екзюпери само в заглавието си и в идеята, че блянът за щастие е едно видение в живота ни - главно, но непостижимо. Затова и заглавието е "Малкият Моцарт". От бляна ни за щастие ще остане най-накрая един къс глина в този живот. Дано сега си ме разбрал правилно. Благодаря ти, че цитира целия откъс на Екзюпери. Така наистина спомогна за вникване в идеята на творбата ми.
    Оценявам това твое усилие високо!
  • Стефане, наистина се радвам, че си се запознал с олигиналния текст на Екзюпери. Никого не подценявам. Но щом си прочел внимателно всичко, значи си забелязал, че Екзюпери казва - Моцарт ще бъде убит. Неговият дух ще бъде убит. Щастието му няма да се състои. Така както е било убито у неговите родители, вследствие на което те са се превърнали в два къса глина. И, продължава Екзюпери - не ми е жал за толкова източни народи, които живеят в нищета и мизерия /защото те са привикнали с това/. За Екзюпери трагизмът е в това, че духът на малкия Моцарт ще бъде убит и превърнат в къс глина. Това щастие, което обещава малкият Моцарт с неговото прекрасно лице на падналата светлина, никога няма да се сбъдне.
    В този ред на мисли тръгнах и аз. И никаква слава не преследвам, Стефане. Ако между мен и славата някой някого преследва, то това не съм аз!

    П.П. Междувременно си цитирал текста, което е още по-добре, защото аз перифразирах по спомен.
  • Да така е..., има логика..., актуално и тъжно - случват се такива неща и в действителност...!!!
  • Ще го поздравя, Порчев! Ама вие да не би да се познавате двамата? Защото досега нищо не ми е споменавал за теб.
  • В Небитието, Стефане! За мен ти си поет. Необходимо ли ти е аз да те подсещам. При това дори е казано и в самия стих. Приятна седмица!

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...