Малкият принц
Малкият принц
Залязва слънцето и ето -
угасва жарък ден.
А всеки залез на една планета
е спомен подарен.
Сред хилядите пясъчни прашинки
аз бродя, търсейки в нощта
планетата - сама една прашинка,
ей там, до блясваща звезда.
Звездата пък е моето слънце,
чиито залези броя.
Планета, малка като зрънце.
А аз съм с залези богат.
Богат съм също и защото
открил съм любовта.
Цветята може да са много,
но мойта роза е една.
Какво ли прави горе тъжна,
брояща залези сама?
О, колко време ще е нужно,
за да се върна у дома?
Бодлите й дали успяват да я пазят
от поривите бурни на света?
Отивам, трябва да опазя
неповторимата й красота.
Пристигнал, залеза ще взема.
А сетне тихо ще й подаря
спомени, усмивки неми
и дълго ще я милвам със ръка.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Любослав Герин Все права защищены
