Gerin (Любослав Герин)
4 2
Jun 19, 2009, 11:47 PM

Малкият принц 

  Poetry » Other
1128 0 4

Малкият принц

 

Залязва слънцето и ето -

угасва жарък ден.

А всеки залез на една планета

е спомен подарен.

 

Сред хилядите пясъчни прашинки

аз бродя, търсейки в нощта

планетата - сама една прашинка,

ей там, до блясваща звезда.

 

Звездата пък е моето слънце,

чиито залези броя.

Планета, малка като зрънце.

А аз съм с залези богат.

 

Богат съм също и защото

открил съм любовта.

Цветята може да са много,

но мойта роза е една.

 

Какво ли прави горе тъжна,

брояща залези сама?

О, колко време ще е нужно,

за да се върна у дома?

 

Бодлите й дали успяват да я пазят

от поривите бурни на света?

Отивам, трябва да опазя

неповторимата й красота.

 

Пристигнал, залеза ще взема.

А сетне тихо ще й подаря

спомени, усмивки неми

и дълго ще я милвам със ръка.

© Любослав Герин All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??