18 мар. 2006 г., 11:57

Малко убийство

1.3K 0 6

.......И какво.....? Това дете, нашето дете.
А, ти си с нея, след 15 дни е сватбата ти.
Не казвам, че съвсем съм без сърце,
убива се дори и по погрешка.
След ножа треперещи ръце...
300 лева бе тази грешка.
Тичане, изследвания от кабинет на кабинет.
Неловки погледи, полуусмивки.
Памук със спирт в кошчето за смет
и гадене над мивки.
Какво от туй, че щеше да е син?
Нали от мене е, а не от нея?
Естествено сега е да мълчиш,
дори да ми забравиш телефона!
Душите си защо ли да кривим,
убийство с теб си имаме за спомен.
Сега проклинам те, бъди нещастен.
От нея да не видиш ти дете!
Чак тогава ти ще страдаш
и може би ще разбереш,
какво за мен бе нашето дете.
Да плача всеки ден за него.
Да страдам както никой друг.
Да искам да го върна, а не мога!
Но мъча се да продължа напред,
да забравя най-кошмарния за мене ден.
И на теб да ти пожелая -
да страдаш като мен.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ивет Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • много чувство,пропито е с болка.
    не унивай,защото винаги ще има хора,които ще те обичат и подкрепят!
  • Благодаря ви за подкрепата която ми давате.
  • Дано не е истински случай! А иначе е все едно дали син или дъщеря, нали е било една звездичка от любов...
  • това убиство е наистина жестока болка за всяка жена но аз ти пожелавам това да те направи по-силна и повече щастливи мигове .
  • знам какво изпитваш!единственото което мога да ти кажа е че никога няма да забравиш "убииството" но няма начин и просто трябва да продалжиш напред!а бащата-просто забрави!явно не е бил достатъчно добър за теб или за детето! просто се опитай да станеш и да продължиш напред-знам че е трудно, но трябва! шестица от мен!

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...