Малко убийство
.......И какво.....? Това дете, нашето дете.
А, ти си с нея, след 15 дни е сватбата ти.
Не казвам, че съвсем съм без сърце,
убива се дори и по погрешка.
След ножа треперещи ръце...
300 лева бе тази грешка.
Тичане, изследвания от кабинет на кабинет.
Неловки погледи, полуусмивки.
Памук със спирт в кошчето за смет
и гадене над мивки.
Какво от туй, че щеше да е син?
Нали от мене е, а не от нея?
Естествено сега е да мълчиш,
дори да ми забравиш телефона!
Душите си защо ли да кривим,
убийство с теб си имаме за спомен.
Сега проклинам те, бъди нещастен.
От нея да не видиш ти дете!
Чак тогава ти ще страдаш
и може би ще разбереш,
какво за мен бе нашето дете.
Да плача всеки ден за него.
Да страдам както никой друг.
Да искам да го върна, а не мога!
Но мъча се да продължа напред,
да забравя най-кошмарния за мене ден.
И на теб да ти пожелая -
да страдаш като мен.
© Ивет All rights reserved.
