anonimapokrifoff (Аноним)
73 95
25 мая 2008 г., 01:16

Марс и Венера 

  Поэзия » Любовная
726 0 6

На нощ и на мащерка

дъхат косите ти, моя любима!

Канелено щом ме погледнеш,

избухват в кръвта ми хиляда звезди!

За мене сияят гърдите ти -

лилии лунно свенливи.

Извиваш се гъвкаво - тънка лиана,

изплъзваш се - риба в подмол.

Надлъж и нашир аз преброждам

пак твоите пътища скрити:

оставам за теб, непристъпна и близка,

поклонникът странен и чужд...

Умирам от жажда

по твоите извори бистри, любима!

Изгубил и дъх, ненаситно ще пия -

за мен ти си смърт и живот!

На дъб и на кедър,

от слънцето стоплен, ухаеш, любими!

Потъвам в очите ти -

птица зареяна в синьо бездънно небе.

Почакай, не влизай

със взлом ти във моята тайна градина:

препускат нахъсано твоите пръсти -

табун подивели жребци.

Не сгазвай, не късай, помилвай

цветята на моята плахост -

сега кадифено разлистени,

мой покорителю нетърпелив!

От мен щом отпиеш,

по-жаден по мене ще бъдеш, любими!

За теб орхидеята тъмно разцъфва -

стаила и смърт, и живот.

© Аноним Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??