Марс и Венера
На нощ и на мащерка
дъхат косите ти, моя любима!
Канелено щом ме погледнеш,
избухват в кръвта ми хиляда звезди!
За мене сияят гърдите ти -
лилии лунно свенливи.
Извиваш се гъвкаво - тънка лиана,
изплъзваш се - риба в подмол.
Надлъж и нашир аз преброждам
пак твоите пътища скрити:
оставам за теб, непристъпна и близка,
поклонникът странен и чужд...
Умирам от жажда
по твоите извори бистри, любима!
Изгубил и дъх, ненаситно ще пия -
за мен ти си смърт и живот!
На дъб и на кедър,
от слънцето стоплен, ухаеш, любими!
Потъвам в очите ти -
птица зареяна в синьо бездънно небе.
Почакай, не влизай
със взлом ти във моята тайна градина:
препускат нахъсано твоите пръсти -
табун подивели жребци.
Не сгазвай, не късай, помилвай
цветята на моята плахост -
сега кадифено разлистени,
мой покорителю нетърпелив!
От мен щом отпиеш,
по-жаден по мене ще бъдеш, любими!
За теб орхидеята тъмно разцъфва -
стаила и смърт, и живот.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Аноним Всички права запазени
