6 мар. 2008 г., 11:32

Мартенско

1.2K 0 19

 

През месец март лисиците крещят.
И котките се любят без умора.
А ние сме животни като тях.
И стига сме се правили на хора!

Във всекиго от нас се крие звяр.
А ти, по гъвкавата си походка,
по древния шумерски календар,
по нрав, по страст и по душа - си котка!

И аз - по страст и по мерак - съм котарак!
Аз всички котараци ще прогоня!
Ще ги разгоня всичките, и сам -
на керемидите ще те догоня!

Ще те затисна в лапите си аз,
и - побеснял от обич - ще лудувам!
Ще те прегръщам нежно и - в захлас -
мъха над устните ти ще целувам!

А после ще изпаднеме във транс,
и покривът под нас ще затрепери!
Ни рис, ни тигър, ни хипопотам -
не би могъл със мене да се мери!

А после ще се срутим на снега.
И нов снежец следите ти ще скрие.
А аз ще си остана да лежа,
и нека бяла смърт да ме убие!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ангел Чортов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Ни рис, ни тигър, ни хипопотам -
    не би могъл със мене да се мери!

    А после ще се срутим на снега.
    И нов снежец следите ти ще скрие.
    А аз ще си остана да лежа,
    и нека бяла смърт да ме убие!

    !!!!!!!!*
    АНГАР!
  • От лудо..."блъскане" по керемидите,
    накрая кво?!...
    Премръзнаха...."стафидите"
  • Прикривам нрава на котка,
    преструвам се на овчица...
    Виж в очи ми плува лодка
    от род котки съм - лъвица.

    Поздрав и усмивка за усмивката.
  • Пристъпвам с меки лапки в полумрак -
    това е преднамерена разходка
    да съблазнявам всеки котарак,
    нали затуй съм се родила котка...

    Страхотно е, Ангар! :*:*:*
  • Недей лежа,а бързичко стани
    и продължи любовните игри!!!
    Очаква те пак влюбена Писана...
    Не се помайвай,време не остана...!!!
    Браво,Котарако!Незабравим си...
    Поздрав,Ангар!Сърдечно!

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...