12 сент. 2006 г., 09:46

Маска

814 0 2
Коя съм аз?
Питам се час за час.
Години наред
зад маски чужди
криех се аз.
Само заради
общото одобрение
пиша аз това
стихотворение.
То за живота се отнася
и никой не го понася.
Ето какво
ще ти разкажа
за едно момиче,
рано научило се,
че всеки ден е карнавал.
Тя сменяла си маските
час за час
и късно разбрала,
че живота е вечен
карнавален палас
Вече пораснала,
иска да бъде уникална
и с маските остарели,
и с дрехите овехтели
иска някой да замери.
Но уви! Нещо
я спря!
Не знае коя от всичките
е нейната!
Години наред тя
игра на карнавал
и сега чак разбра,
че се е изиграла.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Николина Радева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...