12 сент. 2006 г., 09:46

Маска

818 0 2
Коя съм аз?
Питам се час за час.
Години наред
зад маски чужди
криех се аз.
Само заради
общото одобрение
пиша аз това
стихотворение.
То за живота се отнася
и никой не го понася.
Ето какво
ще ти разкажа
за едно момиче,
рано научило се,
че всеки ден е карнавал.
Тя сменяла си маските
час за час
и късно разбрала,
че живота е вечен
карнавален палас
Вече пораснала,
иска да бъде уникална
и с маските остарели,
и с дрехите овехтели
иска някой да замери.
Но уви! Нещо
я спря!
Не знае коя от всичките
е нейната!
Години наред тя
игра на карнавал
и сега чак разбра,
че се е изиграла.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Николина Радева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...