12 сент. 2006 г., 09:46

Маска

815 0 2
Коя съм аз?
Питам се час за час.
Години наред
зад маски чужди
криех се аз.
Само заради
общото одобрение
пиша аз това
стихотворение.
То за живота се отнася
и никой не го понася.
Ето какво
ще ти разкажа
за едно момиче,
рано научило се,
че всеки ден е карнавал.
Тя сменяла си маските
час за час
и късно разбрала,
че живота е вечен
карнавален палас
Вече пораснала,
иска да бъде уникална
и с маските остарели,
и с дрехите овехтели
иска някой да замери.
Но уви! Нещо
я спря!
Не знае коя от всичките
е нейната!
Години наред тя
игра на карнавал
и сега чак разбра,
че се е изиграла.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Николина Радева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...