20 нояб. 2006 г., 15:20

Маска

1.1K 0 0
Пред всички ти си един, а в себе си друг...
трябва да бъдеш актьор мним,
а искаш да викаш напук!
Искаш всички да чуят твоя стон.
Да им говориш на висок тон!
Себе си искаш да разкриеш
и сивата маска да скриеш..
Да видят твоето истинско лице,
да усетят живота в твоето сърце!
Но нямаш сили това да сториш,
не може сам срещу всички да се бориш!
Те не могат да приемат, че ти си различен..
Че не си с тях идентичен...
Че имаш друго лице и чувства...
Че не можеш вечно да бъдеш изкуствен!
Сърцето ти силно крешти:
"Моля ти се себе си бъди!
Не им даваи да те променят,
не им даваи да те заменят!"
Вслушаи се в него и за миг помисли..
Ще видиш всичките казани лъжи..
Тогава маската ще махнеш и ще видиш света,
които ще те посрещне с думите:
"ЕЛА!"

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Любомира Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...