Пред всички ти си един, а в себе си друг...
трябва да бъдеш актьор мним,
а искаш да викаш напук!
Искаш всички да чуят твоя стон.
Да им говориш на висок тон!
Себе си искаш да разкриеш
и сивата маска да скриеш..
Да видят твоето истинско лице,
да усетят живота в твоето сърце!
Но нямаш сили това да сториш,
не може сам срещу всички да се бориш!
Те не могат да приемат, че ти си различен..
Че не си с тях идентичен...
Че имаш друго лице и чувства...
Че не можеш вечно да бъдеш изкуствен!
Сърцето ти силно крешти:
"Моля ти се себе си бъди!
Не им даваи да те променят,
не им даваи да те заменят!"
Вслушаи се в него и за миг помисли..
Ще видиш всичките казани лъжи..
Тогава маската ще махнеш и ще видиш света,
които ще те посрещне с думите:
"ЕЛА!"