Маски
Зад маската на свойта безнадеждност -
се крия, а душата ми крещи.
Заглъхнал вик без милост ме отвежда-
към вечни непознати дълбини...
Пронизващ погледът за теб ликува,
самотна ще живея във света.
Но ще осъзная какво ми струва-
без теб надеждата умря...
И когато пак изчезнат всички маски,
и твоята и моята в нощта,
безсмислени ще бъдат всички ласки-
ще остане само Любовта...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Светлана Николова Все права защищены
