Mar 20, 2016, 8:19 PM

Маски 

  Poetry » Love
1200 0 13
Зад маската на свойта безнадеждност -
се крия, а душата ми крещи.
Заглъхнал вик без милост ме отвежда-
към вечни непознати дълбини...
Пронизващ погледът за теб ликува,
самотна ще живея във света.
Но ще осъзная какво ми струва-
без теб надеждата умря...
И когато пак изчезнат всички маски,
и твоята и моята в нощта,
безсмислени ще бъдат всички ласки-
ще остане само Любовта...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Светлана Николова All rights reserved.

Random works
: ??:??