5 нояб. 2007 г., 09:37

Маските...

983 0 13
***

http://vbox7.com/play:a6706b0c

Закъсняхме ли?
Целунахме всяко лице...
поотделно...
Увихме го с болка...
и го забравихме...
Така едно по едно...
погребахме всичките...
Плакахме за тях много,но...
не дълго...
След време забравихме...
Потърсихме нова болка...
Опитомихме всяка...
която видяхме по пътя си...
.........
Бяхме все още там...
Обладавахме болката...
Разравяхме и заравяхме...
лицата си...
Едно по едно...
Така до последното...
Поливахме ги с болка...
сушахме ги ...
и ги пушехме...
..........
Накрая оковахме кръга...
с шест пирона...
между всеки по един...
два за всеки...

Лицата станаха повече...
Разкривиха се...
Окапаха...
Едно по едно...
всичките...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Арлина Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....