17 мая 2016 г., 22:22

Материята на душата

516 0 2

Ще ми напишеш ли писмо
с неравен почерк, на хартия,
такова топло, живо,
дето само с клик единствен 
да не можем да изтрием.
Листа измачкай,
грешчици прави,
колкото си искаш трий, задрасквай,
с многоточия и удивителни го украси,
усмихвай се, плачи,
но ми пиши...
И не забравяй
за целувката на края,
пропила с обич датата, часа.
А аз писмото свидно
N-стотин пъти ще чета
без да подозираш
колко тежка е сълзата
- претворена капка радост и тъга
от материята на душата.



 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Галина Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...