Материята на душата
Ще ми напишеш ли писмо
с неравен почерк, на хартия,
такова топло, живо,
дето само с клик единствен
да не можем да изтрием.
Листа измачкай,
грешчици прави,
колкото си искаш трий, задрасквай,
с многоточия и удивителни го украси,
усмихвай се, плачи,
но ми пиши...
И не забравяй
за целувката на края,
пропила с обич датата, часа.
А аз писмото свидно
N-стотин пъти ще чета
без да подозираш
колко тежка е сълзата
- претворена капка радост и тъга
от материята на душата.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Галина Всички права запазени
