13 сент. 2025 г., 09:12

Матрьошка от дни

284 3 4

Матрьошка от дни

 

Губя нещо, което

не съм имала.

Виждам нещо, 

което още

не е родено.

Ходя, а още

не съм стъпвала, 

по облаци,

които още са

наранени.

Мечтите се губят

някъде в минало

бъдеще,

в тежестта

да изчезнеш

преди 

да те видя.

Пътят, който

съм си избрала

няма място

за сънища.

Сънят, който сънувам,

няма път да те стигна. 

Цветята в очите 

ухаят на сънища, 

но сърцето ми има дупки

от претъркаляне.

Ще успея ли да хвана

дори един от лъчите ти

преди да падна

и да не мога

да се извадя.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Йоана Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря, радвам се, че ви допадна!
  • Уникално, браво!
  • Отдавна не съм чел нещо толкова красиво и оригинално /включително и заглавието/ в този сайт. Истинска прелест!

    "Губя нещо, което
    не съм имала.
    Виждам нещо,
    което още
    не е родено.
    Ходя, а още
    не съм стъпвала,
    по облаци,
    които още са
    наранени."

    Супер /тук включвам и финала на творбата/!!!
  • Ох, че сладурско!

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...