Меч и корона
Този дом е депо за прочетени книги
с никотинов таван и пердета непрани.
Тук понякога топло ухае на риган
и се меси живот в старовремска копàня.
Тук се раждат по съмнало песни и басни.
За петли се говори и писани стомни.
И преди като риба денят да порасне
всеки мрак през прозореца сам ще прогони.
Този дом е коруба от минали срещи,
но все още въздишат и помнят портретите.
Оцелял подир бури и юлски горещници,
пак за гостенин късен ще дръпне резето.
Чаша вино на старата дъбова маса
като мак ще засвети до хляб и сланина.
Щом раздвижи часовникът сънено пясък,
непрогледната нощ в благи думи ще мине.
Построен от безсъници дълги и камък,
той крадеца от помисли зли ще откаже.
Този дом е все още и крепост и замък,
в който аз еднолично съм царят и стражата!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Димитър Никифоров Все права защищены
