Ще дойдеш ти във бяло
с разпиляна от вятъра коса,
ще се допреш до мойто тяло,
ще стоплиш хладната душа.

Ще се разтопи сърцето заледено,
не виждало такава красота.
То за обич е родено,
а не за някаква си самота.

Ще се разперят ръце изнемощели,
търсейки желана топлина,
топлина, която да пробуди
искрицата на любовта.

Тогава вече всичко има смисъл,
ще се пробуди в мен живота,
а може би това ти е целта...?
Аз няма да те разочаровам,
мила моя, несбъдната мечта!