torbalan
25 результатов
Сутрин
уютно пусти
алеите се будят
от стъпките.
Притихналият дъжд, ...
  644 
Нощ,
ефирна светлина,
не сън,
изкушение,
мечта, ...
  597 
Мост,
река,
течение,
камъни-мечти удавени в лъжите,
думи изречени, ...
  602 
Нощ.
Безсъние.
Дъжд.
Страдание.
Мокри, пусти улици. ...
  669 
Дойде при мен в неделя сутрин,
а твоята черна коса
погълна зимният вятър.
Не знам как ме откри,
толкова самотен аз бях, ...
  752 
Твоето тяло е магия,
Една идея повече от всички,
Омая в приказната нощ,
Докосвам те, за да станеш плът,
От нежни дихания и страст. ...
  561 
Нощта погълна всичко,
с теб бях,
но останах сам.
Какво пък,
нощта разцъфна ...
  622 
Тъмна стая,
самотен човек,
празна бутилка,
разбита мечта...
В огледало старинно ...
  820 
ДЕНЯТ ПРЕВАЛЯ,
ЕДНА СЪЛЗА В МОИТЕ ОЧИ...
СВЕТЪТ ОКОЛО МЕН СЕ РАЗРУШАВА,
ИЗГАРЯМ ЦЯЛ В НАСТЪПВАЩИЯ ЗДРАЧ...
СИЛИТЕ НАПУСКАТ МЕ СЪВСЕМ - ...
  1089 
Очите и увехнали цветя
с цвят на нощни пеперуди,
лицето и море от тъга,
доверието ми в него се изгуби.
Изпепеляваща грешка, ...
  571 
Гара.
Влак...
Горчиво кафе.
сандвич, който не става за нищо,
спомен... ...
  571 
Ликуват очите,
докосват ръцете,
вълнисти коси.
Облива сърцето
усещане нежно ...
  1184 
Ще дойдеш ти във бяло
с разпиляна от вятъра коса,
ще се допреш до мойто тяло,
ще стоплиш хладната душа.
Ще се разтопи сърцето заледено, ...
  543 
Семена от звездите събрахме,
от небосклона на съдбата,
и цветя в съня си засяхме
върху безкрайните поля на мечтите...
Ята от чуства дарихме ...
  570 
Разпилявам чувства и трепети,
не осъзнавайки енергията тяхна,
измисляйки нереални перипетии,
измъчвайки се тайно от любов да вехна.
Не насочил правилно стрелите любовни, ...
  678 
Тъжна мисъл мозъка прояжда,
лутайки се сам във себе си,
красотата и - неудавената жажда,
него обаче ще обсеби.
Копнение към угасналата вече светлина, ...
  528 
Едно желание бавно ме изпива,
дълбае дупка в моите гърди,
живота около мене тя попива,
малък пламък сред вятър от съдби.
Разпънат на кръст от неуспеха, ...
  608 
Сърцето, превърнато във плуг,
измъчва се, в гърдите яд напира,
аз не съм, а друг,
измества ме и пак загубвам си кумира.
Уви, надежда няма за мъката ми сладка, ...
  531 
В разбитото ми съзнание
е забила нокти любовта.
Неизлекуван от минало страдание,
едвам потулил яростта.
Като приказно сияние, ...
  594 
Бледи, ефирни сияния
като ранна есенна мъгла,
останали като легенди и сказания,
забили нокти в моята душа.
Като от светлина и мрак създания, ...
  866 
Аз съм нещо неопределено
и то най-глупавият човек на света.
Сърцето ми докрай е разпилено,
изхабено и разбито от страстта.
Без право на избор ...
  537 
Сърцето ми е въглен-руина,
загасено от удавения дъжд,
под усмивката на бледата луна,
насред гора от разцъфтяла скръб.
Времето, отмервало страстта, ...
  531 
Със сърце си полагам аз усилие
да спра лудостта, надвиснала над мен,
но в душата тегне черното безсилие,
попадам аз във робство, в плен.
Лутайки се сам в мрака, ...
  588 
Под скритата от зимата луна
дълги нощи и безсъния,
в тази избеляла фауна,
остават само страсти и желания.
Избухват те за миг и пак угасват, ...
  974 
Обичам зората, през нея да виждам,
лъчите и в косите ти вечно да търся.
Приказна бяла магия,
фина коприна, прозрачност и блян.
Мисля, копнея, живея за тебе. ...
  938 
Предложения
: ??:??