Тя ми бе приятелче от дете...
„Хей, мъниче, къде си?”- виках аз всеки ден,
с надеждата, че ще излезеш и ще си поиграеш с мен...
И така ден след ден, докато ти не замина
и мен остави самичък цяла зима...
И ето мина и таз година... ти се върна,
но вече ти за мен не бе мъниче, а жена,
прекрасна и добра, изваяна цялата... неповторима красота...
Влюбих се аз внезапно, но как да ти кажа,
че те заобичах страстно...
Записах се висше, за да бъда с теб, за да мога да те виждам, защото не можах да си призная, че безкрайно те желая...
И ето иде лято, ти отново замина, но тази зима ти се върна с мъж от чужбина ...